6 И то поникна и стана лоза, широко разпростряла се, ниска на височина, с клонките си обърната към него и корените му се спускаха под него. И стана лоза, пусна пръчки и се разклони.
7 Имаше и друг голям орел, с големи крила и гъста перушина. И ето тази лоза обърна корените си към него и простря клоните си към него, за да я оросява в лехата, където беше засадена.
8 Тя беше насадена на добра почва при обилни води, така че можеше да пуска клонки и да ражда плод, и стана прекрасна лоза“.
9 Кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще преуспее ли тя? Няма ли той да изтръгне корените ѝ? Няма ли да повреди плодовете ѝ, така че тя да изсъхне? Няма ли всичките ѝ поникнали вейки да изсъхнат? Не голяма сила или много народ ще са необходими, за да я изтръгнат.
10 И ето тя е посадена, но ще издържи ли? Няма ли напълно да изсъхне, когато я докосне източният вятър? В лехите, където е изникнала, тя ще изсъхне“.“
11 И Господ отправи слово към мене:
12 „Кажи сега на размирния Израилев дом: „Не знаете ли какво означават тези неща?“ Кажи: „Ето вавилонският цар дойде в Йерусалим и хвана неговия цар и князете, и ги накара да отидат при него във Вавилон.