22 Ръката на Господа беше там върху мене и Той ми каза: „Стани, излез на полето и там ще говоря с тебе!“
23 Тогава станах и излязох на полето. И ето там стоеше славата на Господа като славата, която бях видял при река Ховар, и паднах по очи.
24 И Духът влезе в мене и ме изправи на крака, и Той говори с мене и ми каза: „Върви, затвори се в дома си.
25 А ти, сине човешки, ще сложат въжета върху тебе и ще те вържат с тях, и няма да можеш да излизаш посред хората.
26 И ще направя да залепне езикът ти към твоето небце и ти ще онемееш. И няма да ги осъждаш, защото те са размирен дом.
27 Но когато говоря с тебе, ще отворя устата ти и ще им казваш: „Така казва Господ Бог: „Който иска да слуша, нека слуша; и който се въздържа – да се въздържа“, защото те са размирен род.“