1 И ти, сине човешки, пророкувай към Израилевите планини и кажи: „Планини на Израил, чуйте словото на Господа!
2 Така казва Господ Бог: „Тъй като неприятелят говори против вас „Аха! Аха!“ И вечните високи места станаха наше притежание,
3 ето защо пророкувай и кажи: Така говори Господ Бог: „Затова, че ви опустошиха и погълнаха, за да станете притежание на останалите народи, и се подхвърлихте на хорски злословия и клевети,
4 поради това, Израилеви планини, чуйте словото на Господа Бога: Така говори Господ Бог на планините и на хълмовете, на клисурите и на долините, на опустелите развалини и на изоставените градове, които са станали плячка и за посмешище на останалите околни народи.
5 Поради това казва Господ Бог: В разпалената Си ревност говорих против другите народи и против целия Едом, които с радост на сърце и с презрение в душата си присвоиха Моята земя като свое владение“.
6 Затова изречи пророчество за Израилевата земя и кажи на планините и хълмовете, на клисурите и долините: „Така говори Господ Бог: „Ето Аз изговорих това в Своята ревност и Своята ярост, защото вие понесохте укор от народите.“