1 Слово на Господа, което беше отправено към Йоил, син на Ватуил:
2 „Изслушайте това, старци, и внимавайте, всички земни жители: такова нещо ставало ли е във ваши дни или в дните на предците ви?
3 Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на своите деца, а техните деца – на следващото поколение:
4 Скакалци изпоядоха недоизяденото от гъсеници, червеи и бръмбари.
5 Изтрезнейте, пияници, плачете всички, които се опивате с вино, и ридайте за новото вино, което се отнема от устата ви!
6 Защото срещу Моята земя потегли за битка силен и безброен народ; зъбите му – лъвски зъби, а челюстите му – като на лъвица.
7 Той опустоши Моята лоза и пречупи смокинята Ми, обели я до голо и я захвърли; клоните ѝ станаха бели.
8 Плачи, както млада жена, препасана с вретище, плаче за младия си съпруг!
9 Престанаха да се принасят мирни жертви и възлияния в дома на Господа; плачат свещениците, служителите Господни.
10 Опустошено е полето, тъгуват нивята, защото житото е поразено. Изчезна новото вино, свърши маслиновото масло.
11 Земеделците са в отчаяние, лозарите ридаят за пшеницата и ечемика, защото цялата жътва по нивите е пропаднала.
12 Лозата изсъхна, смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета в полето изсъхнаха; затова и радостта сред хората изчезна.
13 Облечете се с вретище и плачете, свещеници! Ридайте, служители на олтара! Влезте и прекарайте нощта във вретища вие, служители на моя Бог! Защото няма вече мирни жертви, нито всеизгаряния в дома на вашия Бог.
14 Определете свещен пост, подгответе богослужение, призовете старците и всички жители на тази страна в дома на Господа, вашия Бог – и отправете молитви към Господа.
15 О, какъв ден! Ето денят Господен приближи: той ще дойде като гибел от Вседържителя.
16 Нали пред нашите очи отнеха храната, веселието и радостта от дома на нашия Бог?
17 Посевът изгни под буците, житниците запустяха, хамбарите са порутени, защото няма вече жито.
18 Как стене добитъкът, мучат говедата, защото няма паша за тях; мъчат се и стадата дребен добитък.
19 Призовавам Тебе, Господи, защото огън запали степните пасища, пожар изгори всички дървета в полето.
20 Даже и дивите животни се надяват на Тебе, защото водните потоци пресъхнаха и огънят запали пасищата в степта.