7 Той опустоши Моята лоза и пречупи смокинята Ми, обели я до голо и я захвърли; клоните ѝ станаха бели.
8 Плачи, както млада жена, препасана с вретище, плаче за младия си съпруг!
9 Престанаха да се принасят мирни жертви и възлияния в дома на Господа; плачат свещениците, служителите Господни.
10 Опустошено е полето, тъгуват нивята, защото житото е поразено. Изчезна новото вино, свърши маслиновото масло.
11 Земеделците са в отчаяние, лозарите ридаят за пшеницата и ечемика, защото цялата жътва по нивите е пропаднала.
12 Лозата изсъхна, смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета в полето изсъхнаха; затова и радостта сред хората изчезна.
13 Облечете се с вретище и плачете, свещеници! Ридайте, служители на олтара! Влезте и прекарайте нощта във вретища вие, служители на моя Бог! Защото няма вече мирни жертви, нито всеизгаряния в дома на вашия Бог.