1 Това изобщо не се понрави на Йона и той много се ядоса.
2 Помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не Ти ли казах това, още когато бях в своята страна? Затова и побягнах към Тарсис, защото знам, че Ти си благ и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за наказанията.
3 И сега, Господи, вземи ми живота! Защото за мен е по-добре да умра, отколкото да живея.“
4 Господ му отговори: „Мислиш ли, че с право се ядосваш?“
5 Йона напусна града и се оттегли на изток от него, където си направи навес и седна на сянка, за да види какво ще се случи с града.
6 Господ заповяда на едно растение да израсте до Йона, за да му прави сянка и да го успокои в негодуванието му. Йона много се зарадва на растението.
7 На другия ден призори Бог изпрати един червей да прегризе растението, така че то да изсъхне.
8 А щом слънцето изгря, Бог изпрати горещ източен вятър. Слънцето напичаше главата на Йона, така че той изнемогваше и предпочиташе да умре, отколкото да живее.
9 Бог му каза: „Прав ли беше да се гневиш толкова много за растението?“ А Йона му отговори: „Възнегодувах, даже пожелах смъртта си.“
10 Тогава Господ му каза: „На теб ти е жал за растението, за което не си се трудил и не си отглеждал, което израсна за една нощ и за една нощ загина,
11 а на Мен не трябва ли да ми е жал за Ниневия, големия град, където живеят повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясно от ляво, а освен тях и многоброен добитък?“