1 Ето словото на Господа към Захария през четвъртата година на цар Дарий, на четвъртия ден от деветия месец, месец хаслев.
2 Тогава Ветил прати Сарацер и Регелмелех и хората му да се помолят пред Господа
3 и да попитат свещениците, които са в дома на Господа Вседържителя, и пророците: „Да плача ли в петия месец и да постя ли, както правих това вече толкова много години?“
4 И ето словото на Господа Вседържителя към мене:
5 „Кажи на целия народ на тази страна и на свещениците: когато вие постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, нима вие за Мене постехте?
6 И когато ядете и пиете, нима не ядете и не пиете за себе си?
7 Не са ли това думите, които Господ прогласи чрез предишните пророци, когато Йерусалим беше още населен и благоденстваше заедно с околните градове и когато имаше поселение на юг и в низината?“
8 Ето словото на Господа към Захария:
9 „Така казва Господ Вседържител: „Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание към брат си!
10 Не притеснявайте вдовицата и сирачето, пришълеца и сиромаха и не мислете зло един на друг в сърцата си!“
11 Но те не искаха да се вслушат, проявиха упорство и си запушиха ушите, за да не чуват.
12 Дори сърцата им се вкамениха, за да не слушат закона и думите, които Господ Вседържител беше пратил посредством Своя Дух чрез предишните пророци; затова и дойде големият гняв на Господ Вседържител.
13 И стана така: както Той викаше, а те не слушаха, така и те викаха, но Аз не ги слушах, казва Господа Вседържителя.
14 Аз ги разпръснах сред всички народи, които те не познаваха. Тази страна след тях запустя, човешки крак не стъпваше там и те превърнаха плодородната земя в пустиня.“