1 Много хора са се опитвали да съставят описание на събитията, случили се сред нас:
2 точно както ни бяха предадени от хора, които от самото начало са били техни очевидци и служители на Божието послание.
3 Така и аз, след като внимателно проучих всичко от началото му, сметнах за добре да запиша последователно изложение за теб, почтени Теофиле,
4 за да си уверен в достоверността на нещата, на които си бил поучаван.
5 По времето, когато Ирод беше цар на Юдея, имаше един свещеник на име Захарий, който беше от рода на Авия. Жената на Захарий беше от рода на Аарон и се казваше Елисавета.
6 Захарий и Елисавета бяха праведни пред Бога и изпълняваха безукорно всички Господни заповеди и предписания.
7 Но те нямаха деца, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха вече доста възрастни.
8 Веднъж, когато Захарий изпълняваше задълженията си на свещеник, по времето, когато неговата група служеше пред Бога,
9 на него се падна жребият да влезе в храма, за да запали тамян.
10 Докато той кадеше, всички хора се бяха събрали навън и се молеха.
11 Тогава на Захарий се яви Господен ангел и застана отдясно на олтара с тамяна.
12 Виждайки ангела, Захарий се обърка и доста се уплаши.
13 Но ангелът му каза: „Не се страхувай, Захарий! Молитвата ти е чута. Жена ти Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш Йоан.
14 Той ще ти донесе радост и щастие и много хора ще се радват на неговото раждане.
15 Той ще бъде велик пред Господа. Не трябва да пие вино или спиртно питие и още от зачатието си ще бъде изпълнен със Святия Дух.
16 Йоан ще върне много израелтяни към Господа, техния Бог.
17 В силата и духа на Илия той ще върви пред Господа, за да обърне сърцата на бащите към децата им и мислите на непокорните – към мъдростта на праведните, и така да представи на Господа един приготвен народ.“
18 Тогава Захарий каза на ангела: „Как да се уверя, че това е истина? Аз съм стар, а и жена ми вече не е млада.“
19 Ангелът му отговори: „Аз съм Гавриил и стоя в присъствието на Бога. Той ме изпрати да разговарям с теб и да ти предам тази радостна вест.
20 Но тъй като не повярва на думите ми, които ще се сбъднат, когато настъпи времето за това, ти ще онемееш и ще мълчиш до деня, в който стане казаното от мен.“
21 Хората отвън чакаха появяването на Захарий и се чудеха защо се бави толкова дълго в храма.
22 А когато излезе, той не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение, защото им правеше знаци, а оставаше безмълвен.
23 Когато свършиха дните на службата му в храма, Захарий се прибра у дома.
24 След известно време жена му Елисавета забременя и пет месеца се криеше, като говореше:
25 „Най-накрая Господ се смили над мен и премахна моя срам сред хората.“
26 Когато Елисавета беше в шестия месец, Господ изпрати ангел Гавриил в един град в Галилея, наречен Назарет,
27 при една девойка, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия род. Девойката се казваше Мария.
28 Ангелът дойде при нея и я поздрави: „Ти наистина си благословена! Господ е с теб!“
29 Но Мария много се смути от думите му и недоумяваше какво означава това приветствие.
30 Ангелът й каза: „Не се страхувай, Мария! Божието благоволение е с теб.
31 Чуй! Ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус.
32 Той ще бъде велик и хората ще го нарекат Син на Всевишния. Господ Бог ще му даде престола на неговия праотец Давид.
33 Той завинаги ще царува над Якововия дом и царуването му няма да има край.“
34 Мария попита ангела: „Как ще стане това? Нали съм още девица!“
35 Ангелът й отговори: „Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени. Затова и святото дете, което ще родиш, ще се нарича Божий Син.
36 Чуй и това – твоята роднина Елисавета е бременна въпреки възрастта си. Всички мислеха, че е безплодна, но тя е бременна вече шести месец и ще роди син.
37 За Бога няма невъзможни неща.“
38 Тогава Мария каза: „Аз съм слугиня на Господа. Нека бъде така, както ти рече.“ И ангелът се отдалечи от нея.
39 Мария се приготви и забързано се отправи към един град в хълмистата част на Юдея.
40 Тя влезе в къщата на Захарий и поздрави Елисавета.
41 Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето се развълнува в утробата й, Святият Дух я изпълни
42 и тя възкликна: „Няма друга сред жените, благословена като теб! И Бог ще благослови детето, което ще родиш.
43 Но коя съм аз, че да заслужа подобно щастие – майката на моя Господ да дойде при мен!
44 Ето, веднага щом като поздравът ти прозвуча в ушите ми, детето в утробата ми заигра от радост.
45 Благословена си, защото повярва, че ще се сбъдне казаното от Господа.“
46 Тогава Мария каза:
47 „Душата ми възхвалява Господа.Духът ми се радва,защото Бог е моят Спасител.
48 Той погледна милостивона своята смирена слугиня.Да, отсега нататък всичкище ме наричат благословена,
49 защото Всемогъщият извършивелики неща за мен!Свято е неговото име.
50 От поколение на поколениеБог е милостив към онези,които се боят от него.
51 Той е показалсилата на ръката сии е разпръснал горделивитесъс самохвалните им мисли.
52 Свалил е тираниот престолите ими е въздигнал смирените.
53 Наситил е гладните с блага,а богатите е отпратилс празни ръце.
54 Помогнал е на народа на Израел,който му служи,и не забрави да покаже милост,
55 точно както бе обещална нашите деди, на Авраами потомците му за вечни времена.“
56 Мария остана при Елисавета около три месеца и после се върна у дома си.
57 Дойде време Елисавета да ражда и тя роди син.
58 Нейните съседи и роднини научиха колко милостив е бил Господ към нея и споделиха радостта й.
59 Когато детето стана на осем дни, дойдоха да го обрежат. Те искаха да го нарекат Захарий, на името на баща му,
60 но майката възрази: „Не! Той ще се казва Йоан.“
61 Хората й казаха: „Никой от вашия род не носи това име.“
62 Тогава със знаци попитаха бащата как той желае да го нарекат.
63 Захарий поиска плочка за писане и за изненада на всички написа: „Името му е Йоан.“
64 В този момент говорът му се възстанови и той започна да слави Бога.
65 Страх обзе всичките им съседи и за това се заговори по цялата хълмиста част на Юдея.
66 Хората, които чуха за станалото, се питаха с удивление: „Какво ли ще бъде това дете?“ Защото наистина силата на Господа беше с него.
67 Бащата на Йоан, Захарий, се изпълни със Святия Дух и изрече следното пророчество:
68 „Благословен да бъде Господ,Богът на Израел,защото дойде да помогнеи освободи своя народ.
69 Той ни даде могъщ Спасителот рода на слугата си Давид,
70 както беше обещалпреди много време чрез думитена святите си пророци
71 да ни избави от враговете нии от властта на всички,които ни мразят.
72 Бог обеща да показва милостна дедите нии не забравя своя свят завет –
73 клетвата, която дадепред нашия праотец Авраам
74 да ни освободиот властта на враговете ни,за да можем да му служимбез страх
75 и да сме святи и праведнипред негопрез всичките дни на живота си.
76 А ти, дете мое, ще бъдеш нареченпророк на Всевишния,защото ще вървиш пред Господа,за да приготвиш пътя за него
77 и да кажеш на неговия народ,че ще бъдат спасени чрезопрощаването на греховете им,
78 заради нежната милостна нашия Бог, коятоще дойде при нас от висинитекато изгряващо слънце,
79 за да даде светлина на живеещитев мрачната сянка на смърттаи да насочи стъпките нив пътя на мира!“
80 Момчето растеше и укрепваше по дух и живееше в пустинята до деня, когато се появи пред народа на Израел.