1 От Павел, призован да бъде апостол не от хора, нито изпратен чрез някой човек, а чрез Исус Христос и Бог Отец, който възкреси Исус от мъртвите.
2 Това писмо до църквите в Галатия е и от всички братя и сестри, които са с мен.
3 Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и Господ Исус Христос,
4 който принесе в жертва себе си, за да премахне греховете ни и да ни освободи от покварения свят, в който живеем. Това бе волята на Бога, нашия Баща.
5 На него да бъде слава за вечни векове! Амин.
6 Изумен съм, че толкова скоро обръщате гръб на Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и се насочвате към друго благовестие.
7 Друго благовестие обаче няма. Има само хора, които ви объркват и се опитват да преиначат Благата вест за Христос.
8 Но дори ако някой от нас или ангел от небето започне да ви проповядва благовестие, различно от това, което ви проповядвахме, проклет да бъде!
9 Казвали сме го и преди, и сега пак го повтарям: ако някой ви проповядва благовестие, различно от това, което приехте, проклет да бъде!
10 Как мислите: чие одобрение търся – на хората или на Бога? И на хората ли искам да се харесам? Ако все още желаех да се харесам на хората, нямаше да съм слуга на Христос.
11 Братя и сестри, искам да знаете, че Благата вест, която ви проповядвах, не е човешко послание,
12 тъй като нито от някой човек съм го получил, нито съм бил научен на него. Исус Христос ми го разкри.
13 Чували сте за живота, който водех като юдеин, и знаете, че безмилостно преследвах Божията църква и се опитвах да я унищожа.
14 В практикуването на юдейската религия бях изпреварил повечето от връстниците си юдеи, тъй като ревностно следвах традициите на своите предци.
15 Бог ме избра още преди да се родя и в благодатта си ме призова да му служа.
16 И когато реши да ми открие своя Син, за да мога да проповядвам Благата вест за него сред езичниците, аз не се посъветвах с никого,
17 нито пък отидох в Ерусалим, за да се срещна с тези, които бяха станали апостоли преди мен. Вместо това, веднага заминах за Арабия, а после се върнах в Дамаск.
18 Три години по-късно отидох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него само петнадесет дни.
19 Но освен Яков, Господния брат, други апостоли не видях.
20 Бог ми е свидетел, че това, което пиша, не е лъжа.
21 После отидох в провинциите Сирия и Киликия,
22 но Христовите църкви в Юдея не ме познаваха лично.
23 Те само бяха чували хората да казват: „Човекът, който преди ни преследваше, сега проповядва вярата, която някога се опитваше да унищожи.“
24 И прославяха Бога заради мен.