12 А законът не се основава на вярата. Според него „този, който изпълнява заповедите, ще живее чрез тях.“
13 Христос ни освободи от проклятието на закона, поемайки върху себе си това проклятие, защото Писанието казва: „Проклет е всеки, който виси на дърво.“
14 Христос ни освободи, за да може благословението, дадено на Авраам, да бъде дадено на езичниците чрез Христос Исус, така че чрез вяра да получим Духа, обещан ни от Бога.
15 Нека ви дам пример от живота, братя и сестри. Също както никой не може да обяви за невалидно или да добави нещо към човешко завещание, което вече е написано, така е и в този случай.
16 Обещанията бяха дадени на Авраам и неговия потомък. Забележете, че не се казва: „и на потомците му“, сякаш се отнася за много хора. Говори се по-скоро за един човек: „и на твоя потомък“, който е Христос.
17 Ето какво имам предвид: законът, който дойде четиристотин и тридесет години по-късно, не може да отмени завещанието, вече одобрено от Бога, и така да анулира обещанието.
18 Защото ако наследството зависеше от закона, то вече не би зависело от обещанието, но Бог го даде в дар на Авраам въз основа на обещанието.