16 Обещанията бяха дадени на Авраам и неговия потомък. Забележете, че не се казва: „и на потомците му“, сякаш се отнася за много хора. Говори се по-скоро за един човек: „и на твоя потомък“, който е Христос.
17 Ето какво имам предвид: законът, който дойде четиристотин и тридесет години по-късно, не може да отмени завещанието, вече одобрено от Бога, и така да анулира обещанието.
18 Защото ако наследството зависеше от закона, то вече не би зависело от обещанието, но Бог го даде в дар на Авраам въз основа на обещанието.
19 Каква, тогава, бе целта на закона? Той бе добавен към обещанието, за да покаже колко често хората престъпват волята на Бога, и бе предназначен за времето, докато дойде този Потомък, на когото бе дадено обещанието. Законът бе даден чрез ангели, които използваха посредник.
20 Но когато Бог даде обещанието, нямаше посредник, защото ако е налице само една страна, посредник не е нужен, а Бог е един.
21 Значи ли това, че законът противоречи на Божиите обещания? В никакъв случай! Защото ако беше даден закон, който да може да донесе живот на хората, то щяхме да станем праведни, като следваме този закон.
22 Но Писанието казва, че всички са в плен на властта на греха, така че обещаното да бъде дадено на тези, които вярват, въз основа на вярата в Исус Христос.