1 Какво тогава можем да кажем, че е открил за вярата Авраам, нашият праотец по плът?
2 Защото, ако е станал праведен чрез делата си, той има основание да се хвали, но не пред Бога.
3 Писанието казва: „Авраам повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен.“
4 Този, който работи, получава заплата за труда си не като подарък, а защото я е заслужил.
5 Но ако някой се доверява не на делата си, а на Бога, който прави праведни грешните, Бог приема вярата на този човек и го счита за праведен.
6 Така Давид говори за щастието на онзи, когото Бог приема за праведен, без да гледа делата му:
7 „Благословени са онези,чиито беззаконни дела са простении чиито грехове са покрити.
8 Благословен е онзи,когото Господ приема така,сякаш не е извършил грехове.“
9 Дали това щастие се отнася само за обрязаните или и за тези, които не са обрязани? Защото казахме: „Бог прие вярата на Авраам и го счете за праведен.“
10 А кога бе счетен за праведен? Преди или след като бе обрязан? Бог го счете за праведен преди, а не след обрязването.
11 По-късно Авраам се обряза като доказателство, че благодарение на вярата той бе праведен пред Бога още преди да бъде обрязан. И така той стана баща на всички, които вярват и са приети от Бога като праведни, въпреки че не са обрязани,
12 и на тези, които са обрязани, но същевременно следват вярата, която нашият баща Авраам показа преди да бъде обрязан.
13 Обещанието, дадено на Авраам и потомците му, че ще бъде наследник на света, дойде не чрез закона, а чрез праведността, която произтича от вярата.
14 Защото ако тези, които следват закона, са наследници на света, вярата губи смисъл и обещанието е без стойност.
15 Защото законът може само да предизвика Божия гняв, ако бъде нарушен, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.
16 Божието обещание идва благодарение на вярата и затова е подарък. А щом е подарък, то е за всички потомци на Авраам – не само за тези, които живеят под закона, но и за тези, които живеят с вяра като Авраам. Той е баща на всички нас,
17 както е писано: „Направих те баща на много народи.“ Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше – Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.
18 Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“
19 И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна.
20 Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив: вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога.
21 Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал.
22 Ето защо е казано: „Бог прие вярата му и го счете за праведен.“
23 Но не само за него бе писано: „Бог прие вярата му“,
24 а и за нас, които ще бъдем счетени за праведни, защото вярваме в Онзи, който възкреси от мъртвите нашия Господ Исус,
25 който бе предаден на смърт заради нашите грехове и бе възкресен, за да станем праведни пред Бога.