1 Какво тогава можем да кажем, че е открил за вярата Авраам, нашият праотец по плът?
2 Защото, ако е станал праведен чрез делата си, той има основание да се хвали, но не пред Бога.
3 Писанието казва: „Авраам повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен.“
4 Този, който работи, получава заплата за труда си не като подарък, а защото я е заслужил.
5 Но ако някой се доверява не на делата си, а на Бога, който прави праведни грешните, Бог приема вярата на този човек и го счита за праведен.
6 Така Давид говори за щастието на онзи, когото Бог приема за праведен, без да гледа делата му: