13 Обещанието, дадено на Авраам и потомците му, че ще бъде наследник на света, дойде не чрез закона, а чрез праведността, която произтича от вярата.
14 Защото ако тези, които следват закона, са наследници на света, вярата губи смисъл и обещанието е без стойност.
15 Защото законът може само да предизвика Божия гняв, ако бъде нарушен, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.
16 Божието обещание идва благодарение на вярата и затова е подарък. А щом е подарък, то е за всички потомци на Авраам – не само за тези, които живеят под закона, но и за тези, които живеят с вяра като Авраам. Той е баща на всички нас,
17 както е писано: „Направих те баща на много народи.“ Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше – Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.
18 Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“
19 И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна.