17 както е писано: „Направих те баща на много народи.“ Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше – Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.
18 Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“
19 И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна.
20 Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив: вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога.
21 Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал.
22 Ето защо е казано: „Бог прие вярата му и го счете за праведен.“
23 Но не само за него бе писано: „Бог прие вярата му“,