2 Например, според закона омъжената жена е обвързана със съпруга си, докато той е жив, но ако съпругът й умре, тя се освобождава от брачния закон.
3 И така, ако тя стане жена на друг мъж, докато съпругът й е жив, законът казва, че е прелюбодейка, но ако съпругът й умре, тя е свободна от брачния закон и няма да извърши прелюбодеяние, ако стане жена на друг мъж.
4 Така, братя и сестри, вие също умряхте за закона чрез Христовото тяло, за да можете да принадлежите на друг – на Онзи, който възкръсна от мъртвите, за да принасяме плодове за Бога.
5 Когато живеехме според грешната си човешка природа, нашите греховни страсти, подбудени от закона, вършеха своето дело в телата ни, за да дадат плодове, които водят към смърт.
6 Но сега, след като умряхме за закона, чиито пленници бяхме, ние сме освободени от него. Сега служим на Бога, нашия Господар, по нов начин, ръководени от Духа, а не по стария начин – според писания закон.
7 Можем ли тогава да кажем, че грехът и законът са едно? Не, разбира се! Но ако не беше законът, нямаше да зная какво е грях. Всъщност, ако законът не беше казал: „Не пожелавай това, което принадлежи на друг“, нямаше да зная какво е да пожелаеш нещо, което принадлежи на друг.
8 Но грехът намери начин чрез тази заповед да ме накара да пожелавам всякакви неща, които не ми принадлежат, защото без закона грехът е безсилен.