7 Можем ли тогава да кажем, че грехът и законът са едно? Не, разбира се! Но ако не беше законът, нямаше да зная какво е грях. Всъщност, ако законът не беше казал: „Не пожелавай това, което принадлежи на друг“, нямаше да зная какво е да пожелаеш нещо, което принадлежи на друг.
8 Но грехът намери начин чрез тази заповед да ме накара да пожелавам всякакви неща, които не ми принадлежат, защото без закона грехът е безсилен.
9 Имаше време, когато бях жив без закона, но грехът отново започна да действа, когато заповедта на закона дойде при мен,
10 и аз умрях. Така заповедта, чието предназначение бе да донесе живот, ми донесе смърт,
11 защото грехът успя да ме измами и използва заповедта да ме убие.
12 Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.
13 Означава ли това, че доброто ми донесе смърт? Не, разбира се! За да разбера какво е грях, грехът ми донесе смърт, като се възползва от доброто. Това стана, за да може чрез тази заповед да се покаже колко ужасно грешен е грехът.