22 Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки.
23 И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени.
24 Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. Ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което вече вижда?
25 Но ние се надяваме на нещо, което още не виждаме, и търпеливо го очакваме.
26 Духът идва на помощ в слабостта ни. Ние не знаем за какво и как да се молим, а той самият се моли за нас със стенания, които не могат да се изразят с думи.
27 Бог вижда това, което е в сърцата ни, и знае какво иска Духът, защото той се моли за Божиите святи хора така, както Бог желае.
28 И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът му.