11 и добре знаете, че се отнасяхме с вас така, както баща със собствените си деца.
12 Насърчавахме ви, утешавахме ви и ви подтиквахме да живеете по начин, достоен за Бога, който ви призовава в своето славно царство.
13 Ние непрекъснато благодарим на Бога и за това, че когато получихте Божието послание, което чухте от нас, вие го приехте не като послание от хора, а като Божие послание, каквото то наистина е и действа във вас, вярващите.
14 Вие, братя и сестри, последвахте примера на Божиите църкви в Христос Исус в Юдея. И вие понесохте от своите сънародници същите страдания, които те понесоха от юдеите,
15 които убиха Господ Исус и пророците, а нас прогониха, които разгневяват Бога и са против всички хора.
16 Те се опитват да ни попречат да говорим на езичниците, че могат да се спасят, като с това непрекъснато трупат нови и нови грехове, но Божият гняв сега вече с пълна сила се е стоварил върху тях.
17 А ние, братя и сестри, бяхме разделени от вас за кратко време – разделени само телесно, но не и в мислите си – и се изпълнихме с нетърпение и огромно желание да ви видим.