1 Затова, понеже не можехме да чакаме повече, решихме да останем сами в Атина
2 и изпратихме Тимотей, наш брат, който заедно с нас работи за Бога и проповядва Благата вест за Христос. Изпратихме го, за да ви укрепи и насърчи във вашата вяра,
3 за да не бъде никой разстроен от тези гонения, тъй като вие сами знаете, че съдбата ни е такава.
4 Всъщност, когато бяхме с вас, ние ви предупреждавахме, че ще бъдем преследвани, и както добре знаете, точно така и стана.
5 Ето защо не можех да чакам повече и изпратих Тимотей да разучи за вашата вяра, защото се боях, че изкусителят може да ви е изкушил и да се окаже, че трудът ни е бил напразен.
6 Но Тимотей току-що се върна от Солун и ни съобщи добрата вест за вашата вяра и любов. Той ни каза, че винаги си спомняте за нас с добро и жадувате да ни видите, така както ние жадуваме да видим вас.
7 Така, сред всичките ни трудности и беди, ние се утешихме за вас поради вярата ви, братя и сестри.
8 Да, сега нашият живот е наистина пълен, защото знаем, че вие стоите силни в Господа.
9 Как да се отблагодарим на Бога за вас и за цялото щастие, което изпитваме пред Бога заради вас?
10 Ден и нощ най-усърдно се молим да можем да ви видим отново и да ви дадем всичко, от което се нуждаете, за да укрепне вярата ви още повече.
11 Нека сам нашият Бог и Баща, а също и нашият Господ Исус ни доведат при вас
12 и нека Господ умножи и увеличи любовта ви един към друг и към всички,
13 така както ние преливаме от любов към вас, за да укрепи сърцата ви и да ги направи безгрешни и святи пред нашия Бог и Баща, когато нашият Господ Исус дойде с всички свои святи хора.