1 Излишно е да продължавам да ви пиша за тази помощ за Божиите хора,
2 защото зная вашата готовност да помогнете и продължавам да се хваля с това на македонците. Разказвам им, че вие в Ахая сте готови още от миналата година и вашият ентусиазъм подтикна повечето от тях към действие.
3 Но аз изпращам братята при вас, за да не бъдат хвалбите ни с вас напразни в това отношение и да сте готови да дадете, така както казах, че ще дадете.
4 Иначе, ако някои македонци дойдат с мен и ви намерят неподготвени, ние ще се срамуваме (а да не говоря за срама, който вие ще изпитвате!) заради тази увереност, която имахме във вас.
5 Затова счетох за нужно да помоля братята да тръгнат към вас преди нас и предварително да приготвят дара, който обещахте, за да бъде готов и да е дар, даден от желание, а не изтръгнат насила.
6 Запомнете това: който посади малко, малко и ще пожъне, а който посади много, много и ще пожъне.
7 Всеки трябва да даде толкова, колкото е решил в сърцето си, не със съжаление или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост.
8 А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове така, че винаги да имате всичко, от което се нуждаете, и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела.
9 Както казва Писанието:„Той дава щедро на бедните и благостта му трае вечно.“
10 А Онзи, който осигурява семе на сеяча и хляб, който ни храни, ще осигури и умножи вашето семе, и ще увеличи плодовете на вашата благост.
11 Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост. И като давате чрез нас, хората ще благодарят на Бога.
12 Защото служението, което извършвате, не само снабдява нуждите на Божиите хора, но и носи все повече и повече благодарности към Бога.
13 Заради това служение, което е доказателство за вярата ви, те ще прославят Бога за покорността ви към Благата вест за Христос, която изповядвате, и за щедростта, с която споделяте с тях и с всички.
14 И когато се молят за вас, ще жадуват да ви видят заради превъзхождащата Божия благодат към вас.
15 Да благодарим на Бога за този неописуем дар!