1 Бог Който при разни частични <съобщения>, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,
3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,
4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
5 Защото, кому от ангелите е рекъл <Бог> някога: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; и пак: "Аз ще Му бъда Отец, и Той ще ми бъде Син"?
6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: - "И поклонете се Нему, всички Божии ангели".
7 И за ангелите казва: - "Който прави ангелите Си <силни като> ветрове, И служителите Си <като> огнен пламък";
8 А за Сина казва: - "Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
9 Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".
10 и пак: "В началото Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце е небето;
11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха,
12 И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
13 А кому от ангелите е рекъл някога: - "Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие"?
14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?