1 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,
2 и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и <от> нашия Господ Исус Христос,
4 Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят {Или: Век.} според волята на нашия Бог и Отец.
5 Комуто <да бъде> славата до вечни векове. Амин.
6 Чудя се как вие <оставяте> Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;
7 което не е друго <благовестие>, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
8 Но ако <и сами> ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
9 Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
10 Защото на човеци ли <искам да> угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.
11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил <от човек>, но чрез откровение от Исуса Христа.
13 Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.
14 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.
15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,
16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,
17 нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18 Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;
19 а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.
20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога <ви уверявам, че> не лъжа).
21 После дойдох в сирийските и киликийските страни.
22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;
23 а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.
24 И славеха Бога поради мене.