6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, <казвам>, не прибавиха нищо повече на моето <учение>;
7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено <да проповядвам> благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
8 (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене <за апостолство> между езичниците),
9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
10 <Искаха> само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.
11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше <от тях>, защото се боеше от обрязаните.