14 но <пак>, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.
15 Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.
16 Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?
17 Тия <учители> ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат <от нас>, за да търсите тях ревностно.
18 Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.
19 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,
20 желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.