1 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, <които са> последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.
2 И видях <нещо> като стъклено море, размесено с огън, и <че> тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.
3 И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.
4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.
5 И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;
6 и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси.
7 И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.
8 И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.