6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават <това>.
7 И чух друг от олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.
8 Четвъртият <ангел> изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
9 А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10 Петият <ангел> изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и <човеците> хапеха езиците си от болки,
11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
12 Шестият <ангел> изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които <идат> от изток.