9 И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово <и за свидетелството>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} което опазиха.
10 И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?
11 И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни <числото> и <на> съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.
12 И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;
13 небесните звезди паднаха на земята, като <когато> смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;
14 небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.
15 И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и <всеки> свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;