4 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.
5 Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.
6 А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.
7 Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;
8 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.
9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й {Еврейски: Ръцете й.}.
10 Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради <своето> множество.