1 Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}.
2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.
3 А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при <първите> крави на речния бряг.
4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.
5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.
6 А, ето, след тях израснаха <други> седем класа тънки и прегорели от източния вятър.
7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.
8 На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
9 Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
10 Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки <от нас>, според съновидението му, даде значението.
13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
14 Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
17 Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}.
18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
19 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
22 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло.
23 И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах <съновидението> на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
28 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
29 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
31 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, <означава>, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
33 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
34 Нека стори Фараон <това> и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от< произведенията> на Египетската земя.
35 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.
36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
37 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
39 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.
42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
44 При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
46 Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
48 И <Иосиф> събра всичката храна от тия седем години, които бяха <настанали> в Египетската земя, и тури храната в градовете; във <всеки> град прибра храната от околните му ниви.
49 Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
51 И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото <си думаше:> Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52 А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото <си думаше>: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха <настанали> в Египетската земя
54 настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.
56 (А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
57 И <от> всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.