16 Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17 А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.
18 А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.
20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.
22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече: