2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 И Яков каза на <овчарите>: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.
8 А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.