25 Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години.
31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.