30 Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци <дошли> да съгледат страната.
31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;
32 дванадесет братя сме, синове на един баща {Еврейски: синове на баща си.}; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете <жито> за гладните си домочадия {Еврейски: За глада в дома ви.} и си идете,
34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.
35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.
36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме <оставихте> без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!