29 Тогава Иосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се яви пред него, падна на врата му и плака дълго на врата му.
30 И рече Израил на Иосифа: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.
31 А Иосиф рече на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на Фараона, и ще му река: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;
32 а тия човеци, понеже са овчари, и <се занимават> със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко що имат.
33 И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието?
34 Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини до сега сме скотовъдци. <Кажете това>, за да живеете в Гесенската земя, защото всичките овчари са отвратителни за египтяните.