11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.
12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:
13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.
14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;
15 и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.
16 Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.
17 Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.