Данаил 10:14-20 BG1940

14 и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни; защото видението се отнася до далечни дни.

15 И като ми говореше тия думи, насочих лицето си към земята и останах ням.

16 И, ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остава сила в мене.

17 Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене.

18 Тогава пак се допря до мене <нещо> като човешки образ и ме подкрепи.

19 И рече: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на тебе! крепи се! да! крепи се! И като ми говореше аз се подкрепих и рекох: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил.

20 Тогава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.