1 В третата година от царуването на цар Валтасара, видение ми се яви, на мене Даниила, подир онова, което бе ми се явило по-напред.
2 Видях във видението, (а когато видях, бях в палата Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението бях при потока Улай), -
3 прочее, подигнах очите си и видях, и, ето, стоеше пред реката един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-после.
4 Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си и се носеше горделиво.
5 А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.
6 Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила.
7 И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.
8 Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити <рога> към четирите небесни ветрища.
9 И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната <земя>.
10 Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.
11 Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната <жертва>; и мястото на светилището му се съсипа.
12 И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната <жертва>, поради престъплението <им>; и той тръшна на земята истината, стори <по волята си>, и успя.
13 Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението <за> всегдашната <жертва>, и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?
14 И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.
15 И когато аз, аз Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, застана пред мене <нещо> като човешки образ;
16 и чух човешки глас, който извика изсред <бреговете> на Улай и рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.
17 И така, той се приближи гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.
18 И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи.
19 И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото <видението> се отнася до определеното последно време.
20 Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия.
21 Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар.
22 А гдето се строшил той и излезли четири вместо него<, значи>, че четири царе ще се издигнат от <тоя> народ, но не със сила като неговата.
23 И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха <на беззаконието си>, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.
24 И силата му ще бъде голяма, но не като силата на <другия>; и ще погубва чудесно, ще успява и върши <по волята си>, и ще поквари силните и светите люде.
25 Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.
26 А казаното видение за денонощията е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.
27 Тогава аз Даниил примрях, и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.