Данаил 2:31-37 BG1940

31 Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.

32 Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед,

33 краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.

34 Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

35 Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

36 Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

37 Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;