37 Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
38 и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.
39 И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед, което ще обладае целия свят.
40 Ще се <издигне> и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.
41 А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има <нещо> от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.
42 И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.
43 И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на <други родове> човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.