1 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 Когато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 <Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,
19 До като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 Гдето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.
26 Прати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.
27 Които извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.
28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.
29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Земята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.
31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.
34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 Разпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.
40 Те поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 Даде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,
45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.