26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.