139 Моята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.
140 Твоето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.
141 Скромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.
142 Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.
143 Неволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.
144 Твоите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.
145 Коф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, <и> ще пазя повеленията Ти.