1 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
3 Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
4 При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.
5 Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
6 Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.