9 <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,
10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,
12 То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.