1 (По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си <и> според правдата Си.
2 И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив <човек>.
3 Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които <са> отдавна умрели.
4 Затова духът ми до дън изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.
5 Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.
6 Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми <жадува> за Тебе като безводна земя. (Села).
7 Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.