4 Светъл се явяваш, о Славни, От хълмовете с користите.
5 Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във <вечния> си сън; И никой от яките мъже не намери ръцете си.
6 От Твоето мъмрене, Боже Яковов, Паднаха в дълбок сън и колесници и коне.
7 Ти, самий Ти, си страшен; И кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?
8 Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна
9 Когато Бог стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).
10 Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш,