42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)
46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)