1 За това, като не можахме да търпим вече, разсъдихме за добро да останем сами в Атина;
2 и проводихме Тимотея, брата нашего и служителя Божия и сътрудника нашего в евангелието Христово, да ви утвърди и да ви утеши от към вярата ви,
3 да се не колебае никой в тези скърби; защото вие знаете че на това сме определени,
4 защото когато бяхме при вас, предсказвахме ви че има да претърпим притеснение, както и стана и знаете.
5 За това, и аз като не можах вече да търпя проводих да разумея за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусител, и да бъде трудът ни напраздно.
6 А сега като дойде Тимотей от вас при нас та ни донесе добри известия за вярата и любовта ваша, и това че имате всякога добро поменуване за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,
7 за това, при всичката наша скърб и нужда, утешихме се, братие, за вас чрез вярата наша;
8 понеже сега живеем ако стоите вие в Господа.
9 Защото кое благодарение можем да въздадем Богу за вас заради всичката радост с която се радваме за вас пред Бога нашего?
10 Ноще и деня преусърдно се молим да видим лицето ви и да допълним което ви не достига във вярата ви.
11 А сам Бог и Отец наш и Господ наш Исус Христос дано управи пътя ни към вас.
12 И вас Господ да умножи и да ви направи да преизобилвате в любовта един към друг и към всичките, както и ние към вас,
13 за да утвърди сърдцата ви непорочни в светостта пред Бога и Отца нашего в пришествието на Господа нашего Исуса Христа с всите негови светии.