2 Коринтяни 1:11-17 BG1871

11 когато и вие с молитва съдействувате за нас, щото поради даденото нам чрез мнозина дарование да бъде за нас от много лица благодарение.

12 Защото нашата похвала е това, свидетелството на нашата съвест че ние с простота и искреност по Бога, не с плътска мъдрост, но с благодат Божия, поминахме на света, а най-много между вас.

13 Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете;

14 както ни отчасти и познахте че сме похвала вам, както и вие нам, в деня на Господа Исуса.

15 И с тази увереност исках да дойда при вас по-изпърво, за да имате втора благодат,

16 и през вас да мина в Македония, и пак от Македония да дойда при вас, и вие да ме изпроводите в Юдея.

17 И тъй, като беше това намерението ми, да ли съм лекоумно постъпил? или намерението ми е намерение плътско, за да бъде у мене ту: Ей, ей, ту: Не не?